Първите лампи

От зората на човечеството хората търсят светлината и се страхуват от тъмнината. В това усилие сме извървяли много дълъг път. След като човекът опитомил огъня започнал да го използва за светлина. Първите лампи, използвани от хората, датират от преди 70 000 пр. Хр. Те имат много проста структура. В раковина, издълбан камък или друг негорим материал бил поставен мъх, напоен с животинска мазнина, която горяла с пламък. В течение на времето лампата претърпяла развитие. За корпусът се използвали материали като теракота, мрамор, алабастър и метал, а лойта била заменена с масло. В повечето случаи за да удължат времето на горенето и да стабилизират пламъка бил добавен фитил.
Маслените лампи са, може би, първият произвеждан масово продукт в човешката история. Формата на лампата от отворена чиния се променила на затворена и бил добавен чучур за фитила. Лампите се отливали в калъпи, което направило възможно тяхното релефно декориране. За гориво се използвало масло от маслини, сусам, риба и восък.
Персийска маслена лампа	Римска маслена лампа
Арабска маслена лампа	Еврейска маслена лампа
Интерес представлява маслената лампа, използвана от Леонардо да Винчи в края на 15 век. Пламъкът бил "затворен" в стъклена тръба, разположена в пълен с вода стъклен глобус. По този начин Леонардо преодолял трептенето на пламъка и добил повече светлина поради разсейването и от водата. Моделът на маслената лампа не претърпял особена промяна до 18 век когато Ами Арганд, швейцарски химик, открил и патентовал аргандовата лампа. Неговата лампа имала традиционния контейнер за маслото, но фитилът бил цилиндичен за по-голям пламък и била добавена стъклена тръба около него за по-добра тяга. Стъклената тръба обезопасявала лампата при пренасяне. Царуването на маслените лампи продължило до средата на 19 век когато на сцената се появява газовата лампа. Днес маслените лампи се използват за създаване на мека, приглушена светлина или в религиозни церемонии.
Маслената лампа намира голямо приложение в ритуалите на много религии от зората на човешката история. Маслени лампи осветявали статуите на езическите боговете на Древния Свят. Древните египтяни запалвали хиляди маслени лами в храмовете, домовете и обществените си пространства по време на церемонията в чест на богинята Naiff. Римляните палели маслени лампи преди молитвата си към Веста. При юдейте запалената маслена лампа символизирала осветяването на пътя към праведността и мъдростта. В християнството светлината символизира вечния живот и самият Бог. През библейските времена, употребата на маслени лампи била широкоразпространена и е често използвана метафора и символ в библейската литература. Маслената лампа играела важна роля в историята и традициите на много религии и култури в света като някои от тези традиции продължават и до днес.
Маслените лампи са били най-широко разпространеният метод за осветление до края на 18-ти век. Те имат два основни недостатъка – не дават достатъчно светлина, особено за големи пространства, и мазнината не можела да се съхранява много продължително време. Много години преди Уилям Мърдок да освети своята къща с първата газова лампа е имало опити да се направят улиците по-безопастни нощем чрез осветяването им. През 1417 година кметът на Лондон дава нареждане на всички граждани да сложат осветление на улиците през зимните нощи, а в Париж имало закон от 1524 година, който задължавал на всички къщи, чиято фасада има лице към улицата, да се поставят светлини на прозорците.
Използването на газ за осветление не станало изведнъж. Основна роля изиграва Уилям Мърдок. Той работи в леярна в Бирмингам където, експериментирайки с различни видове газ, открива, че каменовъглената газ е най-ефективна. В основата на неговата идея лежи транспортиране на газта чрез тръбна инсталация до мястото на консумация (газовата лампа). През 1792 година той осветил своята къща по този начин, през 1798 г. - сградата, в която работел. През 1820 година в Париж започнали да зползват газови лампи за улично осветление. Газовите лампи били поставени на стълбове и трябвало да се палят вечер и гасят сутрин. Балтимор е първият град в САЩ, който използвал газови лампи за улично осветление. Газовите лампи били проектирани в елегантен и атрактивен маниер. До началото на 20 век повечето градове в Европа и Америка имали улични лампи на газ. Осветлението по домовете също било на газ. Днес този начин на осветление се среща най-вече на места където е желателно да се запази историческата автентичност или като туристическа атракция. Най-серизоните недостатъци на използването на газ за осветление са свързани с изтичането на газ, което често предизвиквало пожари, експлозии и задушавания. През 1846 лекарят и геолог Абрахам Геснер при дестилация на въглища получава течност, която гори със светъл, жълт пламък, много по-ярък от този на маслената лампа. Той дава име на тази течност - керосин от гръцкото "керос" – восък. Първоначлано керосинът бил прекалено скъп, но когато се открива, че може да се бъде получен от нефт, неговата цена става приемлива.
Първите модерни лампи с керосин били изобретени по едно и също време (1853) от Игнаци Лукашевич, полски изобретатор и Робърт Едуин Дийц от САЩ. Основните им предимства били добра преносимост и ясен пламък. Всички керосинови лампи имат контейнер с керосин и фитил за пламък, защитен със стъклен глобус или тръба. Съществуват три вида керосинови лампи. При обикновените керосинови лампи гладкият памучен фитил е потопен в долния си край в контейнера с керосин, а другият се поддава над механизъм за настройване големината на фитила. Именно чрез този механизъм се контролира силата на пламъка. Когато лампата е запалена, керосинът, който фитилът е абсорбирал, се запалва и свети с ясен пламък.
Вторият тип керосинови лампи имат същия принцип като тези с гладкия фитил, но при тях фитилът е с формата на пръстен, което позволява отделянето на повече светлина, но съответно е свързано с наличието на по-голям "стъклен комин" за по-силна тяга. Третият тип керосинови лампи е снабден с "чорапче". Чорапчето е крушовидна мрежа поставена около дюзата. Обикновено съдържа торий или други редки метали. При нагряване блести светло. Тези лампи дават относително повече светлина от другите типове. Те имат по-висок разход на гориво от лампите с гладък фитил, но по-малък от тези с престоновидния фитил защото се нуждаят от по-малък пламък за нагряване на чорапчето.
Отделят топлина в околното пространство и почти никаква миризма. Интензивността на светлината може да се регулира както при останалите видове керосинови лампи. От най-примитивните приспособления до най-сложните технологии за осветление ние сме зависими от светлината и търсим комфорта и атмосферата, която тя ни дава.

LED – Light emitting diode в превод Свето предаващ диод

Светодиодът е полупроводников елемент, съдържащ един или няколко кристала, излъчващи светлина. Разположени са в корпус с леща, която разпределя светлинния поток. Oт броя на кристалите зависи и мощността на диода. Обикновено диодите с един кристал достигат максимална мощност от 3W. Диодите с повече от един кристал в един корпус са с много по-голяма мощност. Такива са също и RGB диодите. Проблемът е, че колкото повече кристали има в един корпус, толкова по-трудно е охлаждането им. А, както ще разберем по-долу, именно доброто охлаждане на кристалите гарантира техния изключително дълъг живот. Друга съществена характеристика, е че диодите с един кристал в корпуса достигат много висока ефективност от над 100lum/W. Средният живот на светодиодът надхвърля 50 000 часа и дори достига 100 000. Но, за да се постигне този многократно по-дълъг живот в сравнение с други светлоизточници, е изключително важно да се поддържа оптимална температура на работа на светодиода. Обикновено се използва алуминиев радиатор, който да поддържа тези стойности. Ако те надхвърлят максимално допустимите, светодиодът „старее” много по-бързо, съответно ще изгори по-бързо. Дори и да работи при оптимална температура, т.е. да е добре охладен, един светодиод може отново да не достигне максималния си живот, ако неговото захранване не е надеждно. В обощение: ако на поредица от важни фактори бъде обърнато внимание на лице е продукт с изключителна надеждност и икономичност. Нека кажем няколко думи и за икономичността на светодиодите. За пример ще вземем най-разпостранените лампи с нажежаема жичка, халогенни и енергоспестяващи лампи, а сравнението ще направим като сравним излъчваните lum/w: лампа с нажежаема жичка – 13-16lum/w енергоспестяваща лампа – 60lum/w халогенна лампа – 20-30lum/w светодиод – 60-120lum/w

Енергоспестяващи крушки - какво представляват

Какво представляват енергоспестяващите крушки / компактни луминисцентни лампи – КЛЛ/?

КЛЛ се различават по форма – спираловидни, U – образни, крушовидни и др.  Характерното за спираловидните е, че съдържат по-голямо количество фосфорен газ, поради по-дългия и непрекъснат път на тръбичката в сравнение с U – образните, съответно са с по-силен интензитет на светлината.    

Светлината при компактните луминисцентни лампи се получава от фосфорни газове. Типа на смесите газ определят сила на светлината, цвят и цена. Качествените КЛЛ използват три или четири вида фосфор.
В светлинния спектър, в който работят, светлината се определя като
- „топло бяло” – 2700-3000К – приближава се до жълтеникавата светлина на обикновените крушки.
- „дневно бяло” – 5000 и над 5000К – подходяща за офиси и обществени сгради
- „бяло” – 3500-4000К.
Когато потребителя за първи път реши да си купи такава крушка, обикновено се сблъсква с трудности при избор на марка и обозначенията на опаковката.
Най-разпространените марки, които се предлагат на българския пазар, използват международен код от три цифри.
Ще използваме следният пример – 827, където 8 е  Colour Rendering Index (Показател на Цветоразпределяне) и отразява, с каква точност се възпроизвежда цветът при конкретно осветление. Обикновено е 8 (80%). 2 и 7 - образуват стотици келвини, в този случай – 2700К
Топло бяло отговаря на 827. За дома не се препоръчват крушки с по-висок индикатор от 830.
Когато избираме крушка сме свикнали да броим ватове, а не лумени. При КЛЛ има отбелязан еквивалент, например:

• 8W=40W
• 11W=55W
• 15W=75W
• 20W=100W

  На практика силата на светлината не е същата, както при обикновените крушки. Купува се една идея по-мощна КЛЛ за достигане на същия ефект от обикновените крушки.
Хубаво е да се знае, че КЛЛ загряват по-бавно и често пъти трябва да се изчака секунди, докато светнат и достигнат номиналната си мощност. Преди да изгорят, обикновено започват да издават специфичен звук, наподобяващ жужене.
Като информация за потребителя на енергоспестяващи крушки – ако иска по-силна светлина, осветителното тяло трябва да има отражател, не е задължително да е огледален, белият може да има ефективност до 95%.
Една енергоспестяваща крушка е отлична инвестиция, както за потребителя, така и за съхранението на природните ресурси.

Схема на зониране на мокри помещения според стандарт EN60529

През последните десетилетия пространството на нашата бяня се превърна от малка бяла кутийка за бърз душ, в добре оформено, най-често доста луксозно и скъпо пространсво, в което изкарваме все повече и повече време. Ето защо, според нас, е крайно време да се обърне повече внимание при избора на осветление за нея .

Много важно условие в избора на осветително тяло за Вашата баня е, в коя от показаните по-долу зони ще бъде поставено то, за да може коректно да бъде подбрана неговата степен на защита. Съобразяването на мястото за монтаж на Вашето осветително тяло в съответните Зони, често Ви позволява да направите значително по-малка инвестиция при избора му, а в други случаи Ви предпазва от поставяне на осветително тяло застрашаващо Вашата сигурност.

Зона 0: Това е зоната, в която осветителното тяло е потопено изцяло във вода, поради което се препоръчва задължително осветителят да е със степен на защита срещу водопроникване 7 (IPX7), както и задължително захранване към осветителното тяло (max 12 Volt). Ние Ви препоръчваме да използвате в такива случаи, осветителни тела със степен на защита IP67 и захранващо напрежение 12V.

Зона 1 Това е периметърът около Вашата вана, с височина до 2.5m от пода на банята, при стандатно монтиран душ. Необходимо е да се използва осветително тяло със степен на водопроникване 5 (IPX5) и захранващо напрежение до 240V, сила на тока до 30mA, а електрическата веригата до тялото, задължително трябва да е подсигурена с дефектнотоковата защита (ДТЗ) (прекъсвач за остатъчен ток). Ние Ви препоръчваме осветително тяло с клас на защита IP65 и захранващо напрежение по възможност 12V, ако това не е възможно, то спазвайте стриктно указаните електротехнически изисквания описани по-горе в тази точка.

Зона 2: Това е периметъра на 60cm около зона 1 и на 75cm над нея. Необходимо е да се използва осветително тяло със степен на водопроникване 4 (IPX4). Ние Ви препоръчваме осветително тяло с клас на защита IP44.